В края на юни сцената на Младежки театър „Николай Бинев“ в София ще се превърне в пространство на поетична суровост, философски въпроси и театрална магия. На 30 юни от 19:00 ч. публиката ще има възможност да присъства на премиерата на „Януари“ – една от най-емблематичните пиеси на Йордан Радичков, определяна като „зимната поема“ на българската драматургия.
Постановката връща зрителите в свят, в който границите между реалност и митология се размиват, а обикновеното ежедневие се превръща в пространство на чудо и необяснимо присъствие. Под режисурата на Пламен Марков, спектакълът изгражда сценична вселена, в която суровата природа, човешките страхове и тишината на зимата се преплитат в едно общо поетично усещане.
Радичковият текст оживява чрез характерния си парадоксален хумор и дълбока философия, като поставя въпроси за човека, неговите страхове и начина, по който той се вписва в един свят, който често остава непознаваем. В този сценичен прочит природата не е фон, а действащо лице – тя диша, наблюдава и влияе върху съдбите на героите.
Сценографията и костюмите на Мира Каланова създават минималистична, но силно въздействаща визуална среда, в която зимната атмосфера се превръща в символ на вътрешни състояния. Музиката на Калин Николов допълва емоционалната структура на спектакъла, а видеорешенията на Димитър Сарджев придават съвременен сценичен ритъм и визуална дълбочина.
В представлението участват Александър Митев, Владимир Солаков, Гринго-Богдан Григоров, Димитър Стойнов, Матей Мичев, Недиляна Павлик, Нено Койнарски, Николай Станоев, Теодор Каракачанов и още силен актьорски състав, който изгражда колективен образ на света на „Януари“.
Спектакълът се завръща към една от най-значимите български драматургични творби, поставяйки я в нов сценичен контекст, близък до съвременния зрител. Това е история за границите – между човека и природата, страха и надеждата, познатото и непознатото.
„Януари“ в Младежки театър „Николай Бинев“ е театрално преживяване, което не просто разказва история, а създава свят – снежен, мистичен и дълбоко човешки, в който всяка сцена звучи като поезия, изречена на ръба между съня и реалността.
