На 9 май фестивалът „Фреквенца“ превръща зала „България“ в сцена на смели музикални експерименти, където класиката среща импровизацията, а традицията влиза в диалог със съвременния звук. В центъра на вечерта застават композитори и изпълнители, които съзнателно разширяват границите на музикалния език и предизвикват установените форми.
Програмата започва с Алфред Шнитке и неговата „Сюита в старинен стил“, оп. 80, в изпълнение на Джин Чжао (виолончело) и Мария Меерович (пиано). Творбата съчетава барокова естетика с модерна чувствителност и поставя началото на вечер, в която времето и стиловете се преплитат.
Следва импровизационният проект „The New Lusophone“ с Роланд Сентпали (туба), който въвежда живото измерение на момента и свободното музикално мислене. В тази линия се вписва и Витолд Лютославски с „Буколики“ – пет пиеси за виола и виолончело, изпълнени от Джин Чжао и Роман Шпицер, които разкриват деликатен баланс между структура и емоция.
Съвременният звук намира израз в „Glass Echoes“ на Тоня Ко със Саар Бергер (валдхорна), а след това Игор Стравински и неговата „Италианска сюита“ за цигулка и пиано внасят ритмична енергия и неокласическа яснота чрез Кевин Жу и Мария Меерович. Igor Stravinsky остава символ на музикалната революция на XX век, която продължава да вдъхновява.
Вечерта продължава с Бетовеновото Струнно трио №3, оп. 9 в изпълнение на Барнабаш Келемен, Роман Шпицер и Борис Андрианов – силно емоционален диалог между три инструмента, който съчетава драма и изящество. Ludwig van Beethoven тук звучи като вечен мост между класиката и модерността.
Финалът принадлежи на брас енергията – Даниел Шнидер и неговото Брас трио, както и соловите изяви на Алекс Сипягин, Сергей Накаряков и Дейвид Тейлър, които превръщат сцената в лаборатория на звук и експеримент.
„Фреквенца“ на 9 май е среща с музикалния бунт – вечер, в която контрастите не се сблъскват, а създават нова хармония.
